То осигурява извънредно ценни и незаменими пчелни продукти - мед, восък, пчелна отрова, пчелно млечице и др. Медоносните пчели са изключително полезни при опрашването на много растения. Ползата от пчелите при опрашването е много по-голяма, отколкото от получените от тях продукти.

                     

Състав на пчелното семейство- Пчелното семейство се състои от три форми индивиди - пчела майка, пчели работнички и търтеи. Трите форми се различават помежду си по анатомичните и физиологичните особености, функциите и числеността. Независимо от тези различия те се намират в сложни биологични взаимоотношения и в тясно единство помежду си.

   Майка:    Снася яйца по 1500 - 2000 дневно. В семейството има само една майка.

   Пчели работнички:  Не могат да се съешават с търтеите, но при особени случаи снасят неоплодени яйца. Броят им е непостоянен - през пролетта достигат около 15 000 - 20 000, през лятото - около 60 000 - 70 000 и през есента отново намаляват.

   Търтеи:  Развиват се партеногенетично - от неоплодени яйца. Броят им зависи от размножителните способности на семейството, възрастта на майката, количеството на питите и състоянието на пчелното семейство. Търтеите и работничките в пчелното семейство имат определени взаимоотношения. Търтеите се приемат от всяко семейство.

   Живот на пчелното семейство през годината. През различните сезони на годината животът на пчелното семейство се изменя. Той се разделя на два периода - на активна дейност и на относителен покой.

     Период на активна дейност:  Започва обикновено в началото на февруари, когато пчелата майка започва да снася първите си яйца. С настъпването на пролетта и със затоплянето на времето започвят цъфтежа си ранните пролетни медоносни растения. Пчелите започват да събират и да носят нектар и цветен прашец. Тази прясна храна действува силно възбуждащо на пчелното семейство. Пчелите работнички започват да хранят усилено майката и тя започва да снася яйца. Това води към увеличаване количеството на излюпените млади пчели през пролетта и към умиране  от изтощаване на старите. Подмяната завършва към средата на април. Броят на пчелите работнички се увеличава бързо и така семейството се подготвя за използуване на главната паша.Постъпването на по-голямо количество нектар и цветен прашец в кошерите довежда до максимум активността на пчелното семейство. По такъв начин се натрупват хранителни запаси както за пчелното семейство, така и за пчеларя.След прецъфтяването на основната медоносна растителност, главната паша преминава и летежът на пчелите силно намалява. Пчелите преработват нектара в мед и освобождават килийките. Майката започва да снася яйца в празните килийки, с което се подготвя семейството за зимуване.Подготовката за зимуване може да се направлява и да се подпомага от пчеларя.

  Ако по време на главната паша не се осигури  място за работа в кошера, семействата изпадат в роево състояние. Те започват да се роят и може да се получат един, два, три и повече роеве от едно семейство, което довежда до силното му изтощаване. Такива семейства не са в състояние да натрупват храна за през зимата и умират. Ето защо пчеларят трябва да изземва меда от кошерите, за да се освобождават празни пити и да се осигурява работа на пчелите.

  С прекратяване на пашата силно отслабва инстинктът за размножаване, престава летежът на пчелите и после изгонването на търтеите. Семейството се подготвя за зимуване. Със захлаждане на времето пчелите се събират по - плътно между питите. При понижаване на външната температура до 13 - 14С  пчелите образуват пчелно кълбо.

    Период на относителен покой:  Събраните на кълбо през зимата пчели  поддържат температура 14 - 25С. Те поемат поединично малко храна и чрез слабите движения на краката, гръдните мускули и тялото отделят необходимата топлина в кошера.

    Пчелни продукти.  Пчелите дават много ценни продукти, които човекът използува - пчелен восък, пчелен мед, пчелно млечице, пчелен клей, пчелна отрова.

Пчелен мед.Храна с висок процент усвояемост.Хранително-диетични качества,антимикробно действие.

Пчелен восък.В промишленоста-фармацевтична,хартиена,парфюмерийна,кожарска и др.

Цветен прашец.Съдържа белтъчини,желязо,фосфор,калций,манган и др.,витамини(C,B,D,E).

Пчелно млечице.В медицината-подобрява сърдечната дейност,при анемий,невралгий и др.

Прополисът(пчелният клей).В медицината,козметиката и др.

Пчелна отрова.При ревматични заболявания,радиколит,нервни заболявания.

    За да се съберат 1кг мед, те трябва да принесат в кошера 120 000 - 150 000 товара, а за 1кг нектар трябва да посетят 7 500 цвята на червена детелина или 2 млн. цвята на бяла акация. За да се преработи 1кг нектар в мед, необходимо е да работят 1000 пчели в продължение на 3 дни.

                                                           КОШЕРИ

     Неразборни кошери.Естествените жилища на медоносните пчели са хралупите в дърветата и дупките в скалите.Когато примитивният човек започнал да се занимава с пчеларство,хващал и настанявал роеве в специално приготвени жилища -издълбани дървени пънове глинени съдове или кошчета,изплетени от слама или пръчки.От тези примитивни кошери у нас е познат тръвният.Представлява конусовидно кошче изплетено от повет или тънки върбови пръчки и замазано от вън от глина,говежди фекалий и дървена пепел.

      Разборни кошери.  Разборните кошери имат следните предимства :

1.Подвижността на питите осигуряват извършването на обстоен преглед на пчелното семейство и на пълен разбор на състоянието му, откъдето носят името си.

2.Старите пити може да се сменят с нови, а негодните майки - с млади.

3.Пчеларят с намесване в живота на пчелното семейство може да направлява дейността му за получаване на мед, восък, отглеждане на майки и др.

4.По-големият обем на разборните кошери дава възможност на пчелното семейство да стане силно за главната паша и да произвежда повече мед и восък.

5.Разборните кошери дават възможност за направлявано изменяне и обогатяване на наследствените стопански качества на пчелните семейства.

В  зависимост от начина, по който се разширяват гнездата, кошерите се разделят на два главни типа - стоящи и лежащи.

 

  

  Стоящи кошери: Те са вертикални и обемът им се увеличава нагоре чрез прибавяне на надставки, които служат за складиране на мед или за отглеждане на пило. От стоящите кошери най-широко разпространени са Дадан-Блатовият и многокорпусният кошер.

Дадан-Блат:  Състои се от три главни части  - плодник, магазин и капак.

  Плодникът- Служи за постоянно жилище на пчелното семейство. В питите разположени в него , се отглежда пилото и се складира храната. На предната и задната страна на плодника по средата се намира входът на кошера. При плодника се намира дъното, което е подвижно и на чийто преден край е закрепена  на панти пролетната дъска, която служи за излитане и за кацане на пчелите.

  В плодника има място за 12 рамки , но за удобство при прегледите е по- добре да се поставят 11 рамки и една преградна дъска.

    

Плодниковите рамки -  са правоъгълни. Състоят се от една горна , една долна и две странични летвички.

  Надрамковата покривка-  обикновенно се изработва от 5 дъсчици.На една от тези дъсчици се прави кръгъл отвор за поставяне на хранилки.

  Възглавницата- върху покривните дъсчици стои през цялата година в кошера, като в студено време запазва топлината в гнездото, а през горещините не позволява силното му нагряване от слънцето.Възглавницата представлява квадратна дървена рамка, чиито две страни са обковани със зебло, а между тях е поставена изолация.

Преградните дъски-  служат за ограничаване на гнездото и за по-добро запазване на топлината в плодника.

Магазин- служи за складиране на меда и се поставя върху плодника по време на главната паша.В магазина има 12 рамки.

  Капак-  Това е най-горната част на кошера , която покрива и предпазва вътрешността му от атмосферни влияния.

  Многокорпусни кошери.Имат няколко еднакви взаимозаменяеми корпуса с по 10 рамки. Дъното е отделено, а корпусът(плодникът) лежи направо на него. Тези кошери позволяват развитието на силни семейства и висока продуктивност.

   Лежащи кошери. Това са хоризонтални кошери. Гнездото им се разширява встрани чрез прибавяне на рамки в празното място на кошера, където пчелите не само отглеждат пилото, но и складират меда.Лежащите кошери може да се използуват като едносемейни, двусемейни и дори трисемейни. Кошерите се боядисват с цветове, които се различават от пчелите - бял, жълт, син.

                                      ПРЕГЛЕДИ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА

   С отглеждането на пчелите се цели да се получат максимално високи и постоянни добиви. Това се постига чрез намесата на човека в живота на пчелното семейство, като го насочва и подпомага.

Прегледите биват пълни и частични.

     Пълни прегледи. При тях се преценява цялостното състояние на пчелните семейства. Извършват се при температура на въздуха, не по-ниска от 15С(на сянка), но още по-добре при 18С.(пролетен преглед, преди медосбора, след медосбора, есенен преглед)

    Частични  прегледи. При тях се цели да се изяснят само наличието на майка, храна и др. - да се окаже определена помощ на пчелните семейства. Не бива да се извършват при температура над 30С, при силно ветровито време , при силна беритба, след дъжд и др.

   Необходими уреди при прегледите  Необходими са пушалка, лицева мрежа, рамкоповдигач, четка, работно и преносима сандъче.

   

   Пушалка.  Служи за подпушване на пчелите с дим, при което стават по-спокойни. За да се получи дим, в металния цилиндър на пушалката се поставят и се запалват материали, които горят без пламък - гнило дърво, сух мъх, парцали и др.

   Лицева мрежа.  Предпазва лицето и главата на пчеларя от ужилване.

   Рамкоповдигач.  Служи за по-лесно отлепване на рамките. С него се почистват и восъчните надстройки на горните летвички на рамките по вътрешната страна и по дъната на кошерите.

  

    Пчеларски четки.  Те биват с по- мек косъм за смитане на пчелите от питите и с по-твърд косъм за почистване дъната на кошерите.

    Работно сандъче.  Използва се за уредите, необходими при прегледа.

   Преносимо сандъче.  Използува се за пренасяне на пити, които ще се прибавят или ще се извадят от кошера.

    Пролетен преглед   В началото на март през по-топлите слънчеви дни се почистват дъната и се преглеждат бегло всички пчелни семейства. Целта е да се установи как са презимували отделните семейства, каква е тяхната сила, имат ли храна, майка и пило и да се помогне на най-нуждаещите се семейства.

   За състоянието на майката се съди по снесените яйца.Ако има заложени свищеви маточници(по вътрешната страна на питите), това показва , че майката е умряла. На осиротелите семейства се придава млада оплодена майка.

   Ако пчелното семейство няма храна или има по-малко от 4 - 5 кг храна, в най-скоро време се подхранва със захарни запасни, пити с мед или с гъст захарен сироп. Гнездото се стеснява на толкова пити, колкото се покриват от пчели. Входът се стеснява в зависимост от силата на семейството. В пчелина се поставя поилка с вода, която може да бъде подсолена с 0,3% готварска сол.

    Главен пролетен преглед.  Извършва се в края на март и началото на април. При подреждането на гнездото в средата се поставят питите с пило и с празни килийки. От двете им страни са питите с прашец, а зад тях - питите с мед.

   Преглед преди медосбора.  Извършва се , когато настъпи главната паша. В района на пчелина започва цъфтежът на онези видове медоносни  растения(акация, липа, ливадни треви и пр.) от които пчелите събират най-много мед. Част от меда може да се вземе. Пчелите работят усилено от ранна сутрин до вечерта. Постъпването на 0,4 - 0,5кг нектар дневно е най-сигурното указание за настъпването на главната паша. С това се цели да се установи подходящия момент за поставяне за поставяне на магазините(корпусите) или да се разширят напълно гнездата на кошерите лежаци. Дъната на кошерите може да се спуснат, за да се осигури по-добра вентилация.

    Ако в района на пчелина няма добра паша, добре е кошерите да се пренасят до площи с цъфтяща медоносна растителност.Това позволява по-големи добиви на мед. Следователно трябва да се практикува подвижното пчеларство. При него се получава 2 - 3 пъти повече мед. Преди преместването на кошерите пчеларят изземва меда и подготвя специално кошерите за транспортиране. Кошерите се превозват вечер късно или сутрин рано.

     Преглед след медосбора. Този преглед се извършва през август. Преценяват се количеството и качеството на храната, количеството на пилото и броят на пчелите, възрастта и качеството на майката и пр.

      Ако няма подкрепителна паша (от ливадите, мента, чубрица и др), пчелните семейства се подхранват подбудително. Най-добре е семействата да се подхранват със захарен сироп в съотношение 1:1 по 1кг на седмица до края на септември. Гнездата се стесняват и се затоплят. Входът също се стеснява.

     Главен есенен преглед.  Тази преценка се извършва през октомври , когато майката вече е спряла да снася яйца.

   Гнездото се стеснява на толкова пити, колкото са покрити с пчели. Покрива се с платно, под което се поставят напречно на горните летвички на рамките няколко пръчки с дебелина на молив. Това позволява да се образуват проходи, през които пчелите преминават през зимата от една пита към друга.Върху покривното платно се поставят 4 - 5 листа хартия, а върху тях - горната възглавница. Кошерът се затваря с капака, а входът се стеснява на 3 - 5 см и се поставя предпазител за мишки.

  Два-три пъти през зимата пчеларят"прослушва" пчелното семейство с каучукова тръба, единият край на която се поставя на входа на кошера, а другият - на ухото. При леко почукване, ако пчелите издават дружен звук, семейството е в добро състояние.

                               ПОДХРАНВАНЕ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА

   Има два вида подхранване - за попълване на запасите и подбудително.

   Попълване на запасите. През първата половина на пролетта, когато пчелните семейства са зазимени с недостатъчно мед, се налага да се попълват запасите им. По това време за всяко семейство трябва да има най-малко 5 -6кг мед. Ако запасите спаднат под минимум, задържа се развитието на семейството и се налага подхранване за попълване на запасите.

   Потребностите от храна през пролетта пчелните семейства задоволяват както от хранителни запаси кошера, така и от приноса на пресен нектар и цветен прашец отвън. От много голямо значение е пчелините да се поставят в местности, където от най-ранна пролет има цъфтеж на медоносна растителност. При променливо и неблагоприятно време, каквото често е пролетта у нас, те не могат редовно да излизат за храна. В такива случаи майките ограничават яйцеснасянето и семейството изостава в развитието си. Като се има предвид това, на пчелните семейства трябва допълнително да се дават пити с мед или да се подхранват със захарен или с меден сироп.

  Подхранване с мед или с прашец.Запасните пити с мед или с прашец, се поставят в стая за затопляне. Подготвените пити за подхранване се поставят до крайните пити с пило. За да не се охлади семейството, излишните празни пити се изземват, като пчелите от тях се смитат обратно в кошера.

   Подхранване със сироп. Сиропът може да бъде меден или захарен. Приготвя се , като към 1кг мед се прибавя 200гр. вода и се загрява на водна баня с температура не повече от 50 - 60С до втечняване.Когато няма мед се приготвя от захар и вода в съотношение 2:1 или 1:1. Захарния сироп се приготвя с чиста вода. Оставя се да изстине до температура 30С и се налива в предварително поставени хранилки. Те биват външни, вътрешни и горни в зависимост от мястото, където се поставят.

   Външната хранилка. Има това предимство, че се поставя на входа, като се пълни, без да се отваря кошера.

    Рамковата хранилка.Изработена е от дъски под формата на плодникова или магазинна рамка до преградна дъска, отвътре е издълбана. За да не потъват пчелите при вземането на сиропа, в нея се поставя поплавък - тънка летвичка. Хранилката се поставя в края на гнездото и след като се напълни със сироп, покрива се с покривното платно или с дъсчиците.

   Ламаринената (пластмасова) хранилка.  Е кутия, разделена с преграда с прорези на две отделения. Сиропът се налива в едното отделение и по прорезите преминават в другото, където пчелите имат достъп. Хранилката се поставя във възглавницата над гнездото срещу съответния отвор на покривните дъсчици. Това позволява хранилката да се зарежда, без да се безпокоят пчелите и да изстива в гнездото.

   Захарния сироп може да се дава на пчелите и в изградени пити, пълни със захарен сироп. Напълнени и отцедени , питите се пренасят с преносимо сандъче в гнездото до пилото.

   Подбудително подхранване.. Извършва се с цел да се стимулира яйценосната дейност на пчелната майка. В резултат на това се увеличават снесените яйца, а оттам пилото и младите пчели.

    Пролетно подбудително подхранване. Това подхранване може да се извърши 45 - 60 дни преди главната паша. То дава добри резултати само когато гнездата са стеснени и затоплени, а в тях има най-малко 5кг доброкачествен мед и свободни килийки за снасяне. Подхранва се със захарен сироп или чрез разпечатване на нови участъци около пилото. Захарния сироп се приготвя в началото на подхранването в съотношение 1:1, към средата 1,5:1 и в края 2:1. Сиропът се дава топъл във вътрешните горни хранилки до 0,300кг през ден.

   Есенно подбудително подхранване  Извършва се от средата на август до края на септември с цел да се създаде в семейството илюзия за слаб приток на нектар. При преработване на сиропа пчелите кърмачки хранят по-усилено майката и тя снася по-интензивно. Най-добрата подбудителна храна за пчелите през есента си остава медът. От разпечатаните маломедни пити се дава захарен сироп в съотношение 1:2 . Пчелите се подхранват през ден с по 0,300кг сироп. Към захарният сироп може да се прибавя и белтъчно-витаминна храна.

  През студените есенни или пролетни дни пчелите може да се подхранват с полутвърда храна"подбуда" или с приготвена кърмова маса - 3 - 4 части пудра захар и една част течен мед.

   Подхранване с белтъчно-витаминна храна.  Извършва се през пролетния период, когато в гнездото няма достатъчно количество прашец. Използуват се храни, богати с белтъчини и витамини - хлебна мая(10%) в захарен сироп, като маята се загрява до кипване; извара(10%) в захарен сироп; прясно отсметанено мляко(след като се свари) с равно количество захар и др. Тези храни се дават в малки количества, защото се развалят бързо и предизвикват диария у пчелите.

                                 РАЗМНОЖАВАНЕ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА

   Пчелните семейства се увеличават чрез естествено и изкуствено роене.

  Естествено роене.Това роене се извършва от пчелите и е проява на инстинкта им за продължаване на рода. То има биологично значение за дивите пчели, но за културното пчеларство е нежелателно, тъй като предшествува или се застъпва с главната паша. Отразява се неблагоприятно върху пчелното семейство, тъй като пчелите бездействуват в продължение на около две седници.

   Недостатъци на естественото роене.Най-често се роят посредствени по сила семейства, не може да се планира увеличаването на броя на пчелните семейства; може да доведе до отслабване, а по-късно до умиране на пчелното семейство.

    Борбата срещу естественото роене,се изразява в поддържането на млади пчелни майки от добър произход и с висока плодовитост. По-усилена работа на майката се усигурява чрез разширяване гнездата на пчелните семейства, което гарантира отглеждането на пило или събиране на мед. Тъй като високата температура в гнездото стимулира роенето, трябва да се осигуряват добра вентилация на кошерите и засенчването им с клонки или трева, за да се избягва прегряванвто им.

    Хващане и заселване на роевете.  Когато не е възпрепятствано естественото роене, пчеларят трябва  да следи излизането на роевете и да ги хваща и използува според нуждите. Роенето се появява през пролетта - май - юни - в зависимост от климата и пашата в района. Пчелните семейства, които предстои да се роят, намаляват летежа си и започват да се трупат по входа. При тихо, ясно и слънчево време обикновено около 10 -  14ч пчелния рой напуска семейството и се залавя за по-нисък клон близо до пчелина, тъй като майката е стара, оплодена и по-тежка. За хващане на роя пчеларят използува тръвен кошер, натъркан отвътре с маточина или напръскан със захарен сироп. Използува се и специална роеловка, чиито капак и дъно са изработени от гъста телена мрежа. Тръвната и роеловката се закрепват за дълъг прът и се поднасят под заловилия се рой. Чрез рязко тръскане роят пада в нея. Хванатия рой се заселва в кошер, в средата на който се поставя една пита с открито пило , а до нея се поставят няколко празни изградени и неизградени(изкуствени)пити и накрая една пита.

   След излизането на първия рой трябва да се изрежат всички заложени маточници, с изключение на най-добрия маточник, за да се излюпи от него майка.

Изкуствено роене.Най-добрите начини за изкуствено роене са образуването на отводки и деленето наполовина

Биологични	Икономически
Размножават се високопродуктивни, силни, здрави и с ценни качества пчелни семейства.	Провежда се в удобно за пчеларя време, не се пречи на медосбора, планомерно размножаване с висок икономически ефект.

Предимства на изкуственото роене

  Образуване на отводки.  Под отводка се разбира отделянето на част от пчелите и пилото от едно(индивидуална отводка) или няколко(сборна )семейства  за образуването на ново семейство с нова майка и жилище. При индивидуалната отводка  се използуват презимувалите нуклеуси със запасни майки. Новото семейство от нуклеуса се поставя в кошер и се подсилва неколкократно с пити запечатано люпещо се пило, което се взема от силно семейство.Развиващото се семейство изисква постепенно разширяване на гнездото и поставяне на изкуствени восъчни пити, за да стане до есента нормално семейство. За разлика от индивидуалната сборната отводка  се формира, когато липсват презимували майки. През пролетта се отглеждат млади оплодени майки и след прецъфтяването на акацията се образуват сборни отводки. Отводките се правят при хубаво слънчево време и при усилен растеж на пчелите. От кошерите с младите пчели се вземат по 1 - 2 пити със зряло пило, покрити с млади пчели и се поставят в празен кошер, където се прибавят още 1-2 пити с мед и цветен прашец. Сборната отводка се образува от 2 - 3 силни семейства, които имат различна миризма. За да не настъпи бой в новосформираното семейство, пристъпва се към уеднаквяване на миризмата чрез натъркване с маточина, ментова есенция и др. Кошерът с образувалата се сборна отводка се поставя пред кошер със силно семейство, така че да закрива част от входа му. Пристигащите от летеж пчели на силното семейство навлизат в новообразувалата се отводка и подсилват новото семейство.Вечерта се придава млада оплодена майка чрез клетка, която се освобождава след един ден. Такава отводка е биологично пълноценна, тъй като при отглеждането на личинките се ангажират младите пчели, а възрастните - с пренасянето на нектар и прашец. Благодарение на това сборната отводка до настъпването на главната паша може да се развие в силно семейство, на което да се постави и магазин за събиране на мед.

  Разделянето наполовина  протича в края на главната паша, чрез разделяне на семейството на две половини. То може да бъде разделено на две половини само когато е силно - има богати запаси от мед и прашец. Такива семейства, отглеждани в кошери лежаци или в многокорпусни кошери. Към деленето се пристъпва по обяд, когато пчелите са извън кошера - на летеж. От основното семейство се изваждат половината пити с пчели и се поставят в празен кошер, който по форма и цвят трябва да прилича на първия. След разделянето двата кошера се изместват в страни на разстояние около 0,5м от местостоенето на първия Така летящите пчели при завръщането не намират стария вход на кошера и навлизат в двата съседни входа. През следващия ден на семейството без майка се придава оплодена млада майка в клетка или зрял маточник. Двата кошера с двете семейства се установяват на постоянни места в пчелина. Така се запазва биологичната цялост на двете семейства и те могат да се развият успешно през главната паша в силни семейства за следващата година.

  

                    ПЧЕЛНА ПАША И ОПРАШВАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИТЕ КУЛТУРИ.

   Пчелната паша   включва медоносните растения, от които пчелите събират нектар и цветен прашец. Повечето от медоносните растения дават едновременно нектар и цветен прашец, но има и само нектароносни и само прашецоносни. От някои растения пчелите събират още мана и смолисти вещества(пчелен клей).

Под медосбор се разбира събирането на нектар и преработването му в мед в кошерите.

  Главната паша  включва медоносните растения, осигуряващи най-добър медосбор за пчелина.

Нектар. Това е сладка ароматна течност, отделяща се от нектарниците на медоносните растения. Нектарниците са медовити жлези на медоносните растения, които биват цветни и извънцветни. Извънцветните нектарници отделят нектара по стъблата, по дръжките на листата и др.

   Отделянето на нектара от цветовете започва с отварянето на цвета и спира след оплождането и прецъфтяването му. Нектарът е съставен главно от захар и вода, но съдържа малки количества декстрин, минерални вещества, ароматни вещества и др., но почти не съдържа белтъчни вещества и мазнини.  Следователно нектарът е въглехидратна храна. Количеството му зависи от вида на растенията и от климатичните условия. Най-голямо количество нектар се отделя при температура на въздуха 16 - 25С на сянка.

   Цветен прашец. Прашецът преставлява мъжките полови клетки на цветните растения. След нектара той е вторият по значение продукт за пчелите, без който животът им е невъзможен. Има разнообразно съдържание и богат състав, което го прави биологично пълноценна храна за пчелите. Съдържа белтъчини, мазнини, захари, минерални вещества, витамини, ензими и др. Прашецът е белтъчна храна за пчелите и служи за залагане и за отглеждане на пилото. Ето защо пчелите го събират от ранна пролет до късна есен и това налага пчеларят да следи за количеството и качеството му в пчелните семейства.Растенията, които дават само прашец, са: леската, макът, розата, шипката, конопът, рицинът, тополата, брезата, борът и др.

   Мана. Маната има растителен и животински произход. Растителната мана(медената роса) се отделя на капчици от листата при резки температурни колебания след обилен дъжд.При дъждовно време температурата през нощта може да се понижи, а сутринта да се повиши рязко. Тогава се отделя мана от върбата, дъба, елата и други дървесни растения. Листния мед не е качествен тъй като има несмилаеми вещества, които през зимата причиняват диария и смърт на пчелите. Маната от животински произход (сладникавите екскременти на листните въшки) също е опасна за пчелите през зимата.

   Видове медоносни растения. Според местообитанието медоносните растения биват горски, ливадни, пасищни, полски, селскостопански, плодово-ягодови, бостанни, зеленчукови, плевелни, паркови, крайпътни и цветни.

   Горски медоносни растения. Източник са на нектар и прашец за пчелите през ранна пролет. Те биват дървесни(бяла акация, липа, дрян и др.), храстови(горска малина, къпина и др) и тревни(кокиче, кукуряк, минзухар, великденче и др.)

   Ливадни и пасищни медоносни растения.  Осигуряват по-богата паша за пчелите, тъй като ливадите изобилствуват от медоносни растения. Те биват ливадни(детелина, глухарче, мащерка и др.) и пасищни(мащерка, бодил, метличина, мента и др.)

   Полски селскостопански медоносни растения.  Имат голямо значение за пчеларството. Това са слънчогледът, фият, лавандулата, памукът и др. Най-медоносното растение е фацелията, която има голямо значение за подобряване на пчелната паша. Фацелията е специално медоносно растение, което е едногодишно, достига на височина 0,80см и има силно разклонено стъбло.Засява се на няколко срока за удължаване на цъфтежния период. От нея се получава по 30кг(в някои случаи до 50кг) мед от декар.

   Останалите медоносни растения имат по-малко значение, но без тях е немислимо високопродуктивно пчеларство.

   Опрашване на селскостопански култури от пчелите.  При посещаване на цветовете за събиране на нектар или на цветен прашец по окосменото тяло на пчелите попада много прашец, който те пренасят от цвят на цвят. Така те извършват кръстосано опрашване , което е по-изгодно за растението, тъй като се получават по-големи количества и по-качествени семена и плодове.

   За опрашването на селскостопанските култури най-голямо значение имат медоносните пчели, защото живеят в многочислени семейства и още от ранна пролет могат да посещават към 4000 - 5000  цвята, а пчелите на едно семейство - 40 - 60 млн. цвята. Установено е , че около 80% от опрашването на селскостопанските култури се пада на медоносните пчели, а по-малко от 20% - на дивите насекоми.

   Ползата от опрашването е 10 - 15 пъти по-голяма, отколкото от пчелните продукти. Ето защо значението на медоносната пчела в природата и в икономиката на селското стопанство е извънредно голяма.

   В резултат на опрашването от пчелите се увеличават с 60 - 80% добивите на овощните видове, с над 50% на слънчогледа, с над 300% на зеленчуковите култури и пр.

    Едно добре развито пчелно семейство може да  опраши овощна градина на площ 5 декара, слънчоглед на 5 - 10, дини на площ 20 декара и пр.