породи:
линкове:
Какво ново?
Вързано или свободно боксово отглеждане на кравите?


ст. н. с. д-р инж. Стефан Станев

    През последните две години се говори много интензивно за необходимостта от превеждане на нашите  говедовъдни феррми в съответствие  с  изискванията  на ЕС. В различните вестници се срещат материали, които предизвикват ужас у фермерите – как може да стане това, което иска от нас Европа? Този страх се подклажда и от псевдоспециалисти, които измислят (в буквалния смисъл на думата) изисквания, които отговарят най- често на търговския им интерес и нямат нищо общо с истината. Фермерите обаче ги приемат с вяра заради уважението към непознатия авторитет и се чудят какво да правят.

    Големите въпроси (които определят и детайлите при реализацията на една ферма) са какъв начин на отглеждане на говедата трябва да прилагаме и как да доим. Най- често се казва, че съгласно наредбите на ЕС кравите трябва да се отглеждат свободно- боксово и да се доят в доилна зала. Независимо от вариациите, в които може да бъде изложено подобно твърдение, искам да ви уверя, че в него няма нищо вярно.

    В рамките на големите въпроси, свързани с бъдещето на говедовъдството в България, в ЕС няма действаща наредба. Европейския съюз не издава наредби за това – той издава само ДИРЕКТИВИ. Тези директиви служат като основа всяка страна да изготви, в съответствие с конкретните  си  условия,  необходимата  нормативна  уредба.  Във  всяка  страна  действа собствена нормативна уредба, която просто съответства на изискванията на съответната директива. В България действа наша, българска нормативна уредба. В България се спазват българските закони и наредби, а не немските, английските или кои да е други. Както вече става  ясно, няма  Европейско законодателство и  българският фермер трябва  да спазва българските закони и наредби.

   Директива на ЕС 92/46 ЕЕС (1992 г) постановява "Санитарно-хигиенните правила при производство и реализация на пазара на сурово мляко, топлинно обработено мляко и млечни  продукти".  Тази  Директива  в  най-голяма  степен  касае  млекопроизводителите. България се подготвя активно за пълноправно членство в ЕС и за изпълнение на този ангажимент  се  хармонизира  нашето  законодателство  с  това  на  Европейския  съюз.

   Политиката на Република България по безопасност на храните се основава на пет влезли в сила и действащи в страната закони:

-Закон за народното здраве

- Закон за храните

- Закон за ветеринарно-медицинската дейност (ЗВМД)

- Закон за защита на растенията

- Закон за фуражите

  За прилагане на ЗВМД са обнародвани 23 наредби, от които пряко свързани с млекопроизводството и млекопреработването са следните:

   Наредба 30 - ДВ, бр.1 от 01.01.2001 г. на МЗГ за ветеринарно-санитарните и хигиенни изисквания  при  добива  на  сурово  мляко,  изграждане  и  експлоатация  на млекопреработвателните предприятия, производство и търговия с  топлинно  обработено мляко и млечни продукти.

  Наредба №3/10.01.2003г. на МЗГ за ветеринарно-санитарните изисквания в млекодобивните стопанства.

  За по- подробна информация и запознаване с пълния текст на наредбите всеки, който ползва Интернет, може да посети адреса:
http://www.chambersz.com/index.php?option=com_content&task=view&id=395&Itemid=139
  Внимателния прочит на тези наредби показва, че няма никаква препоръка за това дали кравите да се отглеждат вързани или свободни, дали да се доят в доилна зала или по друг начин.          Наредбите регламентира изискванията към показателите:

- за качество на суровото мляко, предназначено за преработка в млечни продукти,

- за приемане на сурово мляко за топлинна обработка и преработка, в т.ч. изисквания към
здравето на животните, от които се добива сурово мляко;

- хигиената на стопанствата;

- хигиената на доенето;

- хигиената на помещенията, съоръженията и инструментите,

- хигиената на персонала,

- производствена хигиена.

Основните изисквания са фокусирани в следния член на наредба 30:

  Чл. 16. (1) Суровото мляко произхожда от стопанства, регистрирани и контролирани от НВМС, които:
1. отговарят на зоохигиенните и ветеринарно-санитарните изисквания;
2. имат помещенията за изолация на животни, които са болни или съмнително болни от заразни заболявания.
(2) Помещенията за доене и първична обработка на млякото, както и млекосъбирателни пунктове се разполагат и строят по начин, предотвратяващ всякакъв риск от замърсяване на млякото; те са лесни за почистване и дезинфекция и имат:
1. лесно почистващи се стени и подове;
2. настилка на пода, която улеснява оттичането на течности, средства за изхвърлянето на отпадъци;
3. подходяща вентилация и осветление;
4. (изм. - ДВ, бр. 111 от 2002 г.) подходящ и достатъчен достъп на питейна вода, отговаряща на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.), с подходящо налягане и температура,  която  се  използва  при  доенето  и  почистването  на  съоръженията  и инструментите, които са в контакт с млякото;
5. добра изолация от всякакви източници на замърсяване;
(3) Помещенията за съхранение на млякото във фермите и млекосъбирателните пунктове
се оборудват с подходящи съоръжения за охлаждане на млякото и са защитени срещу вредители и добре изолирани от всякакви помещения, в които се държат животни.
(4) Ако се използва подвижен доилен апарат, се спазват изискванията по ал. 2, т. 4 и 6 и апаратът:
1. се разполага върху чист под;
2. осигурява защита на млякото през цялото време на доенето;
3. се конструира така, че да позволява поддържането на вътрешните повърхности чисти.
(5) Животните, които се отглеждат на открито, се доят на места и при условия, позволяващи спазването на хигиенните изисквания.
(6) Животните от всички видове не се допускат до помещения и  места, където се съхранява, пренася, охлажда или обработва млякото.

  Наредба 30 е доста обемиста, с голям обем предписания, но по същество те се отнасят до хигиената на млекодобива и тези предписания, с цената на по- вече или по- малко усилия и разходи могат да се изпълнят при всички технологични и технически решения в една говедовъдна ферма. Предписанията на наредба 3 практически покриват тези от наредба 30.
  Същността на наредбата е гарантиране на потребителя, че консумираното от него мляко е с високо качество. До края на 2005 година ще се изкупува само първо и екстра качество краве мляко. До 2008 година трябва да отпадне мляко първо качество. През 2009 година ще отпадне и млякото екстра качество. Това означава, че от 2010 година ще се произвежда само мляко, което не боже да бъде друго, освен с високо качество. Това мляко трябва да съдържа под 100 000 ОБМ (общ брой микроорганизми) и под 300 000 ОБСК (общ брой соматични клетки). От 2010 година сурово краве мляко, което не отговаря на тези показатели, няма да бъде изкупувано.

  Нещата изглеждат много ясни, и на пръв поглед лесни за реализиране. Щом можем да отглеждаме кравите си както искаме и да ги доим както намерим за добре, значи няма проблеми! Проблемът се поражда обаче от това, дали начинът на отглеждане, който сме приложили  във  фермата  си,  както  и  конкретните  геометрични  размери  на  обора  и вътрешното разпределение:

-  позволяват да получим качествено мляко;

-  няма да предопределят получаването при това решение на качествено мляко с много голям разход на труд (проблемът ще става толкова по- остър, колкото по – високо възнаграждение на работещия трябва да се калкулира);

-  имат бъдеще в заложеното решение, ако използваме стара сграда, която така или иначе трябва да преустройваме;

  Факторите, които (до голяма степен) влияят върху качеството на полученото мляко, са:

-  чистотата на помещенията, особено на леглата, и на животните;

-  доилната техника и доилната хигиена;

-  различни стресфактори (въздушни течения, високи температури, недостатъчен приток на чист въздух и грешки в храненето намаляват съпротивителните сили на кравите и те стават възприемчиви на възпаления на вимето и на други заболявания);

-  Възпаленията на вимето;

            Фиг. 1. Вързано отглеждане                  Фиг. 2. Свободно – боксово отглеждане






  Най- важната предпоставка, която определя степента на влияние на горните фактори, е начинът на отглеждане на животните.

   Най- широко приложение в света са намерили два от различните начини на отглеждане на кравите: вързани на ясла (фиг. 1) и свободно- боксово (фиг. 2). Двата варианта се различават принципно един от друг.

  При вързаното отглеждане всяка крава има определеното за нея място в помещението, докато човекът, за да извърши различните операции по обслужване на животните, трябва да се движи от крава на крава. Храненето, лежането и доенето се извършват на едно и също място. Вързаното отглеждане се корени в навиците на хората още от времето, когато селянинът е отглеждал само 4 – 5 крави. Този начин наистина облекчава (при малък брой на кравите) обслужването и грижите за животните, но е свързан с голям разход на труд и по- малко отговаря на физиологията им (за компенсация през лятото се извеждат на паша). Хигиената  на  млекодобива  при доене на  място е на  ниско ниво.  За  това  вързаното отглеждане се счита за отминал етап и в съвременното европейско фермерство се прилагат други, съвременни форми.

При свободно- боксовото отглеждане кравите се отглеждат в помещения с голям обем, много  чист  въздух  и  естествена  светлина.  В  такова  помещение  кравите  показват поведенчески реакции, каквито съответстват на привичките им от пасището, могат да се предвижват свободно и да осъществяват контакт с другите животни. По широки проходи и пътеки всяка крава може свободно да отиде до чист, сух и мек бокс за лежане, до мястото за водопой или до местата за хранене. Доенето се извършва в специализирано за това място при високо ниво на хигиената. Зоната за движение може да се разшири и с двор на открито, но при една нова сграда това може да се окаже излишно.

  Свободно- боксовото отглеждане дава възможност за получаване на качествено мляко с малък разход на труд. При него съществува възможност за въвеждане на автоматизация на отделните процеси, без това да е съпроводено с преустройване на помещенията (нещо, което при вързаното отглеждане е невъзможно). Най- голямото предимство на свободно- боксовото отглеждане  е,  че   винаги,  когато  реши,  фермерът  може  да  предприеме  стъпки  към биологично  говедовъдство  (само  при  него  свободно-  боксовото  отглеждане  е задължително). Във ферма за вързано отглеждане тази переспектива е изключена.

                                                                         АГРОЕКОН ООД                                 web: www.agroecon.com
ЗА ДЕСКТОПА         |       АРХИВ         |      СТАТИИ       |        ТЕРМИНИ       |        ЛЮБОПИТНО       |        ФОРУМ
                                                              Собственик и администратор: Pancho Radev
                                                  Copyright2006 © Zooferma.com. All Rights Reserved.


                       
Свободно – боксово отглеждане
Вързано отглеждане на крави