ст. н. с. д-р инж. Стефан Станев
През последните две години се говори много интензивно за необходимостта от превеждане на нашите говедовъдни феррми в съответствие с изискванията на ЕС. В различните вестници се срещат материали, които предизвикват ужас у фермерите – как може да стане това, което иска от нас Европа? Този страх се подклажда и от псевдоспециалисти, които измислят (в буквалния смисъл на думата) изисквания, които отговарят най- често на търговския им интерес и нямат нищо общо с истината. Фермерите обаче ги приемат с вяра заради уважението към непознатия авторитет и се чудят какво да правят.
Големите въпроси (които определят и детайлите при реализацията на една ферма) са какъв начин на отглеждане на говедата трябва да прилагаме и как да доим. Най- често се казва, че съгласно наредбите на ЕС кравите трябва да се отглеждат свободно- боксово и да се доят в доилна зала. Независимо от вариациите, в които може да бъде изложено подобно твърдение, искам да ви уверя, че в него няма нищо вярно.
В рамките на големите въпроси, свързани с бъдещето на говедовъдството в България, в ЕС няма действаща наредба. Европейския съюз не издава наредби за това – той издава само ДИРЕКТИВИ. Тези директиви служат като основа всяка страна да изготви, в съответствие с конкретните си условия, необходимата нормативна уредба. Във всяка страна действа собствена нормативна уредба, която просто съответства на изискванията на съответната директива. В България действа наша, българска нормативна уредба. В България се спазват българските закони и наредби, а не немските, английските или кои да е други. Както вече става ясно, няма Европейско законодателство и българският фермер трябва да спазва българските закони и наредби.
Директива на ЕС 92/46 ЕЕС (1992 г) постановява "Санитарно-хигиенните правила при производство и реализация на пазара на сурово мляко, топлинно обработено мляко и млечни продукти". Тази Директива в най-голяма степен касае млекопроизводителите. България се подготвя активно за пълноправно членство в ЕС и за изпълнение на този ангажимент се хармонизира нашето законодателство с това на Европейския съюз.
Политиката на Република България по безопасност на храните се основава на пет влезли в сила и действащи в страната закони:
-Закон за народното здраве
- Закон за храните
- Закон за ветеринарно-медицинската дейност (ЗВМД)
- Закон за защита на растенията
- Закон за фуражите
За прилагане на ЗВМД са обнародвани 23 наредби, от които пряко свързани с млекопроизводството и млекопреработването са следните:
Наредба 30 - ДВ, бр.1 от 01.01.2001 г. на МЗГ за ветеринарно-санитарните и хигиенни изисквания при добива на сурово мляко, изграждане и експлоатация на млекопреработвателните предприятия, производство и търговия с топлинно обработено мляко и млечни продукти.
Наредба №3/10.01.2003г. на МЗГ за ветеринарно-санитарните изисквания в млекодобивните стопанства.
За по- подробна информация и запознаване с пълния текст на наредбите всеки, който ползва Интернет, може да посети адреса:
Внимателния прочит на тези наредби показва, че няма никаква препоръка за това дали кравите да се отглеждат вързани или свободни, дали да се доят в доилна зала или по друг начин. Наредбите регламентира изискванията към показателите:
- за качество на суровото мляко, предназначено за преработка в млечни продукти,
- за приемане на сурово мляко за топлинна обработка и преработка, в т.ч. изисквания към
здравето на животните, от които се добива сурово мляко;
- хигиената на стопанствата;
- хигиената на доенето;
- хигиената на помещенията, съоръженията и инструментите,
- хигиената на персонала,
- производствена хигиена.
Основните изисквания са фокусирани в следния член на наредба 30:
Чл. 16. (1) Суровото мляко произхожда от стопанства, регистрирани и контролирани от НВМС, които:
1. отговарят на зоохигиенните и ветеринарно-санитарните изисквания;
2. имат помещенията за изолация на животни, които са болни или съмнително болни от заразни заболявания.
(2) Помещенията за доене и първична обработка на млякото, както и млекосъбирателни пунктове се разполагат и строят по начин, предотвратяващ всякакъв риск от замърсяване на млякото; те са лесни за почистване и дезинфекция и имат:
1. лесно почистващи се стени и подове;
2. настилка на пода, която улеснява оттичането на течности, средства за изхвърлянето на отпадъци;
3. подходяща вентилация и осветление;
4. (изм. - ДВ, бр. 111 от 2002 г.) подходящ и достатъчен достъп на питейна вода, отговаряща на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.), с подходящо налягане и температура, която се използва при доенето и почистването на съоръженията и инструментите, които са в контакт с млякото;
5. добра изолация от всякакви източници на замърсяване;
(3) Помещенията за съхранение на млякото във фермите и млекосъбирателните пунктове
се оборудват с подходящи съоръжения за охлаждане на млякото и са защитени срещу вредители и добре изолирани от всякакви помещения, в които се държат животни.
(4) Ако се използва подвижен доилен апарат, се спазват изискванията по ал. 2, т. 4 и 6 и апаратът:
1. се разполага върху чист под;
2. осигурява защита на млякото през цялото време на доенето;
3. се конструира така, че да позволява поддържането на вътрешните повърхности чисти.
(5) Животните, които се отглеждат на открито, се доят на места и при условия, позволяващи спазването на хигиенните изисквания.
(6) Животните от всички видове не се допускат до помещения и места, където се съхранява, пренася, охлажда или обработва млякото.
Наредба 30 е доста обемиста, с голям обем предписания, но по същество те се отнасят до хигиената на млекодобива и тези предписания, с цената на по- вече или по- малко усилия и разходи могат да се изпълнят при всички технологични и технически решения в една говедовъдна ферма. Предписанията на наредба 3 практически покриват тези от наредба 30.
Същността на наредбата е гарантиране на потребителя, че консумираното от него мляко е с високо качество. До края на 2005 година ще се изкупува само първо и екстра качество краве мляко. До 2008 година трябва да отпадне мляко първо качество. През 2009 година ще отпадне и млякото екстра качество. Това означава, че от 2010 година ще се произвежда само мляко, което не боже да бъде друго, освен с високо качество. Това мляко трябва да съдържа под 100 000 ОБМ (общ брой микроорганизми) и под 300 000 ОБСК (общ брой соматични клетки). От 2010 година сурово краве мляко, което не отговаря на тези показатели, няма да бъде изкупувано.
Нещата изглеждат много ясни, и на пръв поглед лесни за реализиране. Щом можем да отглеждаме кравите си както искаме и да ги доим както намерим за добре, значи няма проблеми! Проблемът се поражда обаче от това, дали начинът на отглеждане, който сме приложили във фермата си, както и конкретните геометрични размери на обора и вътрешното разпределение:
- позволяват да получим качествено мляко;
- няма да предопределят получаването при това решение на качествено мляко с много голям разход на труд (проблемът ще става толкова по- остър, колкото по – високо възнаграждение на работещия трябва да се калкулира);
- имат бъдеще в заложеното решение, ако използваме стара сграда, която така или иначе трябва да преустройваме;
Факторите, които (до голяма степен) влияят върху качеството на полученото мляко, са:
- чистотата на помещенията, особено на леглата, и на животните;
- доилната техника и доилната хигиена;
- различни стресфактори (въздушни течения, високи температури, недостатъчен приток на чист въздух и грешки в храненето намаляват съпротивителните сили на кравите и те стават възприемчиви на възпаления на вимето и на други заболявания);
- Възпаленията на вимето;
Фиг. 1. Вързано отглеждане Фиг. 2. Свободно – боксово отглеждане