За произхода на породата съществуват няколко версии. Едната от тях е, че е резултат от кръстосването на овце от аборигенна порода от остров Хиос и породи от Изтока. Съгласно по-нови версии първоначално ядро на остров Хиос произлиза от породи намиращи се в Западен Анадол. Днес на о. Хиос се отглеждат в домашни условия малко чистокръвни овце Хиос /приблизително 400 броя/.

Овцете от породата Хиос са едри, с хоризонтална или леко заоблена долна линия и високи крайници. Живото тегло е 50-70 кг за женските и 65-95 кг за мъжките.

Главата обикновенно е малка и тънка с извит профил и слабо заоблена. Овцете са без рога или една малка част имат наченки на рога. Мъжките имат силно развити спираловидни рога.

Хиоската порода се характеризира с добра скорозрелост - женските агнета се заплождат за първи път на възраст 8-9 месеца.

Окраската е бяла, с тъмни петна около очите, а така също и ушите, носа, корема и крайниците. Обикновено цялата муцуна е черна. Ставите и копитата са черни, което е характерно за породата.

Опашката има конусовидна форма с дебелина 9-12 см в основата, дължина 24-27 см и стига до долните крайници.

Вимето на овцете е добре развито, големината и дължината на цицките са подходящи за машинно доене.

Хиоската порода спада към най-добрите породи по отношение на млечност и плодовитост. Млечността варира от 160 до 450 кг, в зависимост от системета на хранене, а плодовитостта се движи в граници 180-220%.

Хиоската порода се отличава и с добра аклиматизационна способност. Проявява обаче известна чувствителност към области със студен и влажен климат и силни ветрове.

Контролираната част от породата Хиос има следните продуктивни характеристики:

Средната продължителност на дойния период е 201 дни с големи отклонения - плюс - минус 44 дни. Млечността варира също в широки граници - от 160 до 450 кг, като при основната част от животните е в границите 200-300 кг мляко.

Приблизително 40% от животните се заплождат през юли - август и агненето е през ноември и декември. След това се забелязва втора вълна на оагване - през месец февруари.

Средната плодовитост стига до 1,87%, като при първескините е 1,65% и по-голяма при овцете след третото агне.От заплодените овце само 30% са едноплодни, а 68% са близнаци или тризнаци.

За първи път животни от породата Хиос са внесени у нас през 1979-1980 год. Поради засиления интерес към нея в процеса на създаване на високо продуктивни млечни стада у нас през 2001 год. отново са внесени 90 животни от породата в с. Брезе, Смолянска област. Засега това е единственото чистопородно стадо от тази порода в България. Резултатите от отглеждането на овцете при нашите условия показват, че те се аклиматизират успешно. Животните се развиват добре и реализират добра продуктивност - млечност, плодовитост, преживяемост на агнетата, тегло при отбиване, които са в границите на признатите за породата в Гърция.

Съвместно с научни работници от Земеделски институт - Стара Загора започва интродукция на породата Хиос в страната, като се включват животни в развъдния процес на млечни популации овце. Целта е при използване на различна подложка чрез кръстосване с кочове от породата Хиос да се установи влиянието и за подобряване продуктивните показатели на млечните овце в България. На този етап се извършва кръстосване на животни от новосъздаваната Синтетична популация българска млечна в ЗИ - Стара Загора. Висококръвни млечни кръстоски с породата Аваси се разплождат с кочове Хиос в млечното стадо в с. Север, Разградска област.