Магарето (equus asinus) заедно с полумагаретата (кулан, кианг и онагер) и зебрите са най-близките до коня еквиди, съществуващи днес. За нашата страна известно стопанско значение имат магаретата, които се използуват главно в личните стопанства.
Дивите магарета са живели в степите и в планинските райони на Африка, където са и одомашнени. Одомашнени са преди 5000 - 6000 г. пр. н. е. и са отглеждани при сурови планински условия с горещ климат и оскъдна растителност. Магаретата са имали дребен ръст, сухи телесни форми, здрави крайници с малки, но много здрави копита. Първоначално са били развъждани в Испания, Франция и Италия, а по-късно - и в Централна и Южна Америка. В резултат на по-добрите условия за развъждане на магаретата в средиземноморските страни са създадени и няколко породи магарета, като Поату, Мартина Франка, Кипърско, Каталонско магаре и др.
Местните магарета у нас спадат към типа на средиземноморските магарета. Те са дребни на ръст - 100 - 120 см, невзискателни към хранене и отглеждане и към различни заболявания и са пригодни за носене и за теглене на товари.
За подобряване на местните магарета от Италия са внесени магарешки жребци и магарици от породата Мартина Франка, които са с по-висок ръст и с по-добра работоспособност.
Собственик и администратор: Pancho Radev
Copyright2006 © Zooferma.com. All Rights Reserved.