породи:
линкове:
Каракачански кон(Carakachanski Kon)
Каракачанският кон е най-запазената порода от всички местни примитивни коне. Каракачаните са използвали тези коне за транспортиране на цялата си покъщнина повреме на сезонните си миграции от летните пасища към зимните и обратно. Пасищата са били единствената храна за конете. Всеки Каракачанец в миналото е
[ Назад ]
притежавал 50-100 коне. През 1940 тази бройка е спаднала на 10-15, рядко 50 животни, от които 5-10 са били кобили от стари развъдни линии.
Каракачанските коне са сравнително ниски (около 128 см при холката).Главата е добре развита с широко чело, шията къса и замускулена, гърбът е широк. Имат добра мускулатура . Краката са перфектно сложени и силни. Копитата са изключително солидни и здрави. Конете често работят без подкови. Сред хората Каракачанските коне са известни със своята невероятна сила и издръжливост.Цветът на космената покривка е алест, кафяв и черен.
Според Червеният списък на автохтонски форми на домашни животни, включен в Националната Стратегия за опазване на Биоразнообразието на България (1994), Каракачанският кон е сложен във Втора категория – изчезващи форми (или критични), според Ю. Данчев (1994).
Carakachanski Kon - old local breed Location within country forest in the area of Shumen, North-eastern Bulgaria
