Зооферма - Местен бивол(Local buffalo)

Отглеждането на биволи в България започва още през 7 век, когато се създава Първото Българско Царство.В миналото биволовъдството е било силно развито. Развъждал се е местен бивол от средиземноморски тип, който почти е изчезнал, след кръстосване с по- високопродуктивната порода Мурра. В продължение на стотици години той се е използвал за работа, за превоз на товари и оран. В онези години кравата била почти непознато животно, докато биволът държал първо място по брой до началото на XX век. През 1935-1936г. започнали да се изграждат биволовидни дружества, като се поставя началото на племената селекция. Едно от първите биволовидни дружества е създадено в село Дерели (Горна Росица), Севлиевско. Биволите се отглеждали по поречията на реките, край блатата и езерата, в полупланински региони. В страната (климатични условия, географски фактор, фуражни възможности, богати пасища) има отлични условия за създаване на високопродуктивни животни. Нуждата от теглителна и работна сила засилила нуждата от биволи.

Сведения за млечността на местните биволи в миналото са твърде малко. Едни от първите данни след Освобождението сочат, че развъжданите в Садовското училище биволици през 1891-1892 г. са давали средно от 2-7 кг. мляко на ден а в отделни случаи и повече. Те са били доени по два пъти на ден заедно с малачетата, тъй като без тях те не са давали да бъдат издоявани. Били са капризни животни, своенравни и в някои случаи злонравни, като допускали да бъдат издоявани само от човека, който ги е отглеждал. Тъй като биволите до това време били с ниска млечност и висока производителност се организира селекция за подобряване на породата.